Димитър Стоянов: Член 4 от договора на НАТО не трябва да се задейства

Член 4 от Северноатлантическия договор е задействан два пъти от началото на войната – при навлизането на три руски изтребителя МиГ-31 във въздушното пространство на Естония и след падането на балистична ракета в Полша. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване пред депутатите в Комисията по отбрана.

По думите му е важно да се прави разграничение между отделните инциденти, за да не се стигне до обезценяване на механизма за консултации по член 4.

„Какво следва след член 4? След член 4, следва член 5. Затова трябва много внимателно да преценим дали е необходимо да бъдат задействани консултациите по този член“, посочи министърът.

Стоянов припомни, че на полска територия са падали и ракети С-300, а дронове са навлизали във въздушното пространство или на територията на Литва, Латвия, Естония, Румъния и други държави, без това да доведе до задействане на член 4.

Министърът увери, че съюзниците на България са били надлежно уведомени за инцидентите. Още в деня на двата случая въпросът е бил поставен пред НАТО чрез постоянния представител на страната в Брюксел – посланик Николай Милков.

Темата е била обсъдена в Северноатлантическия съвет (НАК) и продължава да се разглежда в този формат.

По думите на Стоянов общата позиция на съюзниците е, че инциденти като тези в Черно море, както и подобни случаи на територията на други държави членки, не трябва автоматично да водят до задействане на член 4, а да бъдат разглеждани отделно.

Стоянов заяви, че България е предприела мерки още от самото начало, като е поискала засилване на въздушното патрулиране и по-голямо присъствие на съюзнически партньори на българска територия, включително след падането на дрона.

След заседанието на Консултативния съвет са били предложени и подготвени допълнителни искания към съюзниците.

„Не смятам, че е редно в открито заседание да разкривам какви точно мерки сме предприели и какво сме поискали от нашите съюзници“, заяви министърът.

Той допълни, че България е предприела и допълнителни действия за засилване на въздушното наблюдение и защитата на крайбрежието, по-конкретно на териториалните води.

Министърът обърна внимание и на разликите между прилежащата зона, териториалното море и изключителната икономическа зона.

По думите му в изключителната икономическа зона България разполага с ограничена юрисдикция, особено по отношение на чужди кораби, което стеснява възможностите за намеса.

Стоянов подчерта, че тези правни различия трябва да бъдат отчитани при определянето на мерките за защита на българското крайбрежие.

Над 600 са инцидентите с кораби в Черно море от началото на войната в Украйна, заяви още той, като уточни, че случаите са не само в българската изключителна икономическа зона, а в целия регион.

„Такива ситуации най-вероятно ще продължат да се случват. Няма нито една организация не само в България, но и в Украйна, и в Русия, която да прекрати такива инциденти“, заяви още военният министър.